За 14 месеца, докато бях министър на отбраната, бяха постигнати немалко цели и задачи, а именно:
Реформите в Българската армия се провеждаха на различни нива: техническо, технологично, административно, финансово, икономическо, социално, образователно, те протичаха с различни темпове и с различен успех през последните 15 години. Отчитайки положителното в свършеното преди мене от предишните министри, управленски кадри и военни; оценявайки професионализма и решимостта им, продължих да провеждам тези реформи.
Същевременно се разграничих ясно, демонстрирайки различен начин на управленско мислене и решимост да се проведат действително реформи във ведомството. Предварително очертах приоритетите и се насочих към въвеждане на политика на прозрачност при разпореждането с имотите на ведомството; към административна реформа в МО, която съдържаше преструктурирания и съкращения; към политика на създаване на професионална армия, в чийто състав да влизат съзнателни и мотивирани, качествени и подготвени кадри.
Една от ключовите ми цели бе да се постигне пълна прозрачност при разпореждане с имоти на Министерство на отбраната. Като военен министър предприех и непопулистки решения, като едно от тях е забраната на замените на военни имоти, които водят до финансови загуби за ведомството и държавата.
Насочих усилия към продължаване на вече започналите модернизационни проекти в Българската армия и декларирах, че те няма да бъдат прекратени, като същевременно в Министерство на отбраната започнаха ревизии по проекти, за които има съмнения за нечисти сделки.
Социално-икономическите параметри на професионализацията на армията включваха увеличение на заплатите на военните; увеличение на заплащането на участниците в мисии; социални стимули. Отливът от армията бе овладан, по-скоро може да се говори за засилване на интереса към профисионалната армия, а причините за това са комплексни: статус, сигурност, социални придобивки.
Тъй като съм поддържник на идеята за достигане на натовските стандарти във въоръжението, оцених важността от: подготовка и усъвършенстването на знанията на военните, както и от подсигуряването на модерно оборудване и качествени униформи за рейнджърите в Афганистан.
солидна законова база за реформите
Сред най-сериозните успехи по времето, когато бях министър, е Законът за отбраната. Създаването на законова база е стратегическо решение и същевременно е доказване на управленски умения на държавническо ниво. Приемането на този закон бе особено важно, тъй като реформите ще се осъществяват, като се изхожда от солидна законова рамка. В продължение на повече от 10 месеца се обсъждаше проектът на Закона за отбраната, иницииран от мен. През есента и зимата на 2008 протичаха обсъжданията, които включваха многоцветна гама от диалози. Философията на този закон е да се дадат законови рамки за кадровото развитие на военнослужещите, да се издигне ролята на армията в обществото, като тя се възприема като крепител на държавността.
социално отговорен мениджмънт
Ако този термин се отнесе към военното ведомство, което е дълги години в процес на реформи и преструктурирания, той има особените измерения. Издигането на социалния статус на военните е позиционирането на армията в обществото и приемането й като солидна институция е едната страна, а другата е, когато професията на военен се възприема като престижна и подплатена със съответните икономически параметри и социално придобивки. Социалните стимули имат ефект, когато не са еднократни, конюнктурни и популистки, когато са навременни и последователни. Социалните стимули всъщност са част от една обмислена управленска стратегия. Те обхващат широка гама – от заплати, които позволяват достоен и сигурен начин на живот (особено в ситуация на финансова и икономическа криза); съвременни условия за почивка, възстановяване и спорт; добри битови условия, свързани с жилища, наеми, отглеждане на деца, грижи за социално слаби, които са били на служба в армията и които понастоящем изпитват затруднения.
Детски градини се изградиха в градове, където има компактни групи военнослужещи, като София, Пловдив, Казанлък и Карлово и другаде, като във всяка от тях 60 деца ще бъдат отглеждани и възпитавани от педагози, което създава условия на сигурност военните да извършват професионално задълженията си.
Оборотни жилища или военен ведомствен фонд, или общежития за военнослужещите, възприемани като дългосрочна инвестиция и социален стимул, се изграждат в градовете, където отново има поделения и е резонно военните да имат усещането за дом, уют и удобство. Пренасочването на средства към създаването на този фонд е един от управленските подходи, които имат социални, и икономически измерения. А и възможността след 15 години военна служба да се закупи жилището на половин цена, също е сериозен стимул за военните.
Заплатите на военнослужещите бяха увеличени, като това е само етап от проекта за осигуряване на достойно заплащане; те получиха 13 заплата за 2008 предварително; дневните на рейджърите, участващи в мисии зад граница, нарастнаха до над 60 евро дневно.
диалогичност и кооперативност
По време на срещите ми с висши военни, политици, административни служители, и журналисти, показах че мога да изслушвам и да се вслушвам в съвети, предложения, идеи, молби, искания. Както и нещо особено важно – възприемайки положителното, го осмислях, вземайки управленски решения в реални ситуации. Не влизох в ненужни битки, защото според мен по-ефективен е работният диалог. След ситуацията при неутрализиране на последиците от инцидента в Челопечене, бе подписано споразумение за сътрудничество между МО и МВР, осъзнавайки важността в такива ситуации да се работи в синхрон и професионално.
***
До поста министър стигнах като личност, доказала себе си; като образован българин с управленски умения и предприемачески дух, който има подготвеността и решимостта да продължи реформите в българската армия.
В 130-годишната история на независимата българска държава заемах поста като 86 поред министър в това важно ведомство и като 12 министър на отбраната от началото на промените след 1990.
